Какво е Карате-До Шотокан?

Произходът на карате си остава неизменно скрит зад мъглявините на легендата и ние знаем само това, че неговите корени и разпространение са в Източна Азия между хората, които са приобщени към различни видове вероизповедание- това на Будизма, Хиндуизма, Брахманизма, Мохамеданството и Таоизма. В продължение на дълги години отделните изкуства за самозащита са спечелили свои собствени последователи в разлини региони на Азия, но в основата винаги е съществувала една обща черта. Поради тази причина Карате-До се отнася към един или друг вид от различните източни изкуства за самозащита, за това то е и най-разпространеното от всички.

Взаимовръзката между източните бойни изкуства е очевидна, когато сравним същността, криеща се зад модерната философия с тази на традиционната. В първата корените й са в математиката и след това във физическото движение и техника. Източните идеи, език и начин на мислене са били формирани в тяхната вътрешна връзка с физическите умения. Дори когато думите, както и идеите, са преминали през различните промени в хода на човешката история ние намираме корените им дълбоко заложени във физическите техники.

В течение на много години в Япония карате остава затворено зад дебелите стени на храмовете предимно в тези на Зен-Будизма. То не е било практикувано от обикновените хора, докато самураите не започват да го тренират на територията на храма, където на място научават за съществуването на това изкуство.

Карате-До, такова каквото го познаваме днес е било усъвършенствано преди век от майстор Гичин Фунакоши.

Гичин Фунакоши се ражда на 10 ноември 1868г.в окинавската столица Шури. Той е от високо образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. През тази година след реставрацията на императора, аристократичните привилегии са премахнати и имуществото на фамилията е иззето. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност.

През 1879 Япония сваля официално кралската династия на Окинава Шо и крал Шо. Тай е изпратен в изгнание в Токио.

Фунакоши започва да тренира карате при майстор Азато Анко през 1880г. По това време карате все още е тайно изкуство и тренировките се провеждат скрито през нощта. Те се състоят най-вече от повторението на ката. В този период в подготовката на Гичин Фунакоши се включва и друг известен окинавски майстор – Яцусуне Итосу.

През годините Азато и Итосу дават на Фунакоши възможност да тренира и с други известни майстори на Окинава. Говори се, че е имал обмяна на опит и с Канрьо Хигаона в стил Наха, приятел на майстор Итосу.

В 1908 със съдействието на "Министерство на образованието и културата"а, обучението по карате е въведено в училищата на Окинава.През това време Фунакоши участва в организирането на публични карате демонстрации в залите на най-големите градове Шури и Наха.

Фунакоши е избран да демонстрира карате на първата национална изложба на спорта в Токио, организирана от "Министерството на образованието", освен това прави почетна демонстрация на карате в чест на японския наследник принц Хирохито на Окинава.

По молба на изявени майстори и общественици като Джигоро Кано, основател на джудо, известния кендо майстор Накаяма Хиромачи, вице-адмирала на японския флот Яширо Якуро и лорд Шимпей Гото, министър на вътрешните работи, Фунакоши решава да остане и да преподава в Токио. Тренировките започват при мизерни условия – в зала с 20 постелки (татами), без специално тренировъчно облекло.

Създават се карате клубове в университетите Такушоку, Уаседа, Хосей, Мейджи, Нихон, Шодай, в Медицинския университет, в Императоския университет Тодай, в Селскостопанския университет и др. С нарастването на броя на учениците финансовото състояние на Фунакоши се подобрява. След години на бедност и лишения, той има свое собствено скромно жилище.

През 1929г. Гичин Фунакоши променя името на своето бойно изкуство от Тоди (китайска ръка) на Карате-до (пътят на празната ръка) и шест години по-късно публикува книгата си „Карате-до киохан”.

Общественият комитет, подпомагащ карате, събира нужните средства за построяване на сграда, предназначена за дожо.

Залата започва да функционира. При откриването и, през 1936г. изненада е надписът "Шотокан", изписан от учениците. "Шото" означава "вълните на боровите върхове", литературен псевдоним на Фунакоши, който се увлича от китайска поезия.

Това е наименованието, което получава впоследствие и стила, водещ началото си от майстор Гичин Фунакоши.

През 1957 на 89-годишна възраст Гичин Фунакоши умира по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи в храма Кита Камакура, близо до Токио, където през 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: "В карате няма нападение", както и следната калиграфия, написана от самия него приживе:

"На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!..."

*** *** ***

"До. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?"
Животът на Гичин Фунакоши не е твърде интересен и впечатляващ.

Предан съпруг и баща на трима сина, учител по литература. Той не предизвиква никого в двубой на живот и смърт, не чупи рогата на бикове, няма самоуверен и арогантен вид, никога даже не излиза извън Япония. Поет и книжовник, той дори не е видял истинска битка.

Но Фунакоши е човек на Пътя. Той не отдава значение на състезанията, подобряването на рекорди, победата в надпревара. Вместо това той подчертава ролята на самоусъвършенстването. Вярва в благоприличието и уважението, което всяко човешко същество дължи на другите. Той е майстор на майсторите.

Преди неговото идване в Япония, карате е местна окинавска бойна система. След като се запознава с традиционните японски бойни изкуства, Фунакоши променя карате по техен образец и го прави популярно в цяла Япония. Това е една от най-големите му заслуги към бойните изкуства. Точно затова често се казва, че майстор Фунакоши е велик философ и голям майстор.