Емоцията от победата в спорта е величествен миг!
Величествен е, защото зад него стоят часове тренировки, лишения, стрес, контузии и упование в Бог. Заради това, независимо от светлините на прожекторите, висотата на стълбичката и възгласите на публиката, този миг е преди всичко личен. Личен и сакрален. Но мислите ми не са за това. Всеки минал по този път знае, че това е само стъпало. Едно от многото стъпала на живота. Дж. Питърсън казва, че най-голямата отговорност пред родителите е да направят децата си социални. Не успешни! Не известни! Не умни и звездни, а СОЦИАЛНИ!
Това ще рече да кореспондират нормално в обществото, в което живеят.
Това е и главната задача на треньорите - да използваме докрай социалния аспект на спорта.
Ако се справим, успехът ще е за всички и за родители, и за деца, и за треньори. Уменията да споделяш, да приемаш, да изслушваш, да се доверяваш, да си емпатичен, да си отговорен, съграждат личността и са в основата на житейския ни път. Победата, сама по себе си, била тя величествена, лична и сакрална е само стъпало. Стъпало, на което трябва да се стъпва внимателно.
от Александър Славков, президент СК "Ипон"